„МЪРТВЕШКИ Е БЛЕДА РУСИЯ” („РОССИИ МЕРТВЕННАЯ БЛЕДНОСТЬ”)
Борис Борисович Гершун/ Божнев (1898-1969 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Борис Божнев
МЪРТВЕШКИ Е БЛЕДА РУСИЯ
Мъртвешки е бледа Русия,
задъхва се нейната гръд...
Шейната впрегни,
Меден конник...
* Медный всадник (Медният конник) е бронзов паметник на Петър I на площада на декабристите в центъра на Санкт Петербург. Паметникът, изработен от френския скулптор Етиен-Морис Фалконе, е открит през 1782 г. През 1833 г. Александър Пушкин пише поемата „Медный всадник”, посветена едновременно на Петър I и на обикновените хора.
Ударения
МЪРТВЕШКИ Е БЛЕДА РУСИЯ
Мъртве́шки е бле́да Руси́я,
задъ́хва се не́йната гръ́д...
Шейна́та впрегни́,
Ме́ден ко́нник...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Божнев
РОССИИ МЕРТВЕННАЯ БЛЕДНОСТЬ
России мертвенная бледность,
Ее недышащая грудь…
Впрягайся в сани,
Всадник Медный…
---------------
Руският поет, художник и музикант Борис Божнев (Борис Борисович Гершун/ Божнев) е роден на 24 юли/5 август 1898 г. в гр. Ревел (Талин), Естония. Детството и юношеството му преминават в Петербург. През 1919 г. емигрира във Франция. Като поет дебютира в сборник „Русская лирика”, издаден в България през 1920 г. През 1924 г. в московския алманах „Недра” излизат 3 негови стихотворения (следващите публикувани в Русия негови стихове излизат чак след 67 години – през 1991 г.). Членува в емигрантски литературни обединения в Париж като „Палата поэтов”, „Через” и „Гатарапак”. Работи като преписвач на ноти, занимава се с живопис. Автор е на стихосбирките „Борьба за несуществование” (1925 г.), „Фонтан” (1927 г.), „Скорбь 2 – Утешь 4” (1929 г.), „Silentium sociolo-gicum” (1936 г.), „Альфы с пеною омеги” (1936 г.), „Саннодержавие” (1939 г.), „Утешенность разрушения” (1939 г.), „Элегия эллическая” (1940 г.), „Оратория для дождя, мужского голоса и тумана” (1948 г.), „Колокольный звон над Царство Божие внутри нас” (1948 г.), „Фуга светлых снегов” (1948 г.), „Уход солдат на русско-японскую войну” (1949 г.), „Высоко белеющие строки и свист площади” (1949 г.) и „Утро после чтения Братьев Карамазовых” (1949 г.). Много от книгите му са самиздатски, в тираж до стотина бройки и с авторски рисунки. След Втората световна война живее в Южна Франция. Умира на 24 декември 1969 г. в Марсилия.